МВнР иска по-широка рамка за преговори с РС Македония

На правителството и на външното министерство трябва да се даде по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния процес с Република Северна Македония. Това стана ясно от думите на министъра на външните работи в служебния кабинет Светлан Стоев на брифинг в министерството.

Настоящата рамка не е продуктивна от гледна точка на червените линии, които са заложени в нея, посочи министърът.

"Ние се нуждаем от такава рамка, която да доведе до успешен край преговорния процес и която да е в интерес на двете държави. Това е зрелостта, която трябва да покажем и пред нашите европейски партньори", каза Стоев.

По думите му червените линии не са парадигма, която не може да се променя, въпросът е дали се защитават по достоен и аргументиран начин или са поставени с политически дивиденти.

"Политическите сили в парламента трябва да седнат и да видят по какъв начин да бъде определена такава преговорна рамка на българската изпълнителна власт, която да позволи постигане на резултат, който да е в интерес на двете държави", каза министърът.

Стоев подчерта, че от първия ден на поста тема номер едно е възстановяване на диалога с Република Северна Македония и поставянето му в конструктивна рамка, проактивен диалог от българска страна и постигане на такива договорености, които да послужат и да бъдат приети от следващото правителство като основна линия за продължаване на усилията за започване на процес на преговори за членство на съседката ни в ЕС.

Република Северна Македония е суверенна държава с всичките й права и задължения за съюза, в който иска да влезе, подчерта Стоев. По думите му независимо от появилите се емоции официалната позиция на министерството е, че емоциите пречат на прагматичната политика.

"Най-прекият път е постигането на двустранно споразумение относно прилагането на вече подписаните договори между българската и македонската страна", отбеляза министърът.

"Ако успеем по двустранна линия да постигнем този резултат, който и двете страни искат, ние бихме доказали, че двете държави могат да решават чувствителни проблеми в отношенията си, без с това да занимават останалите държави-членки на ЕС", заяви той. По думите му България е най-заинтересована от присъединяването на Република Северна Македония в ЕС колкото се може по-скоро.

От външно министерство са изпратили вербална нота до колегите си от Северна Македония с покана за нова среща за продължаване на експертните разговори по преговорната рамка и двустранните чувствителни въпроси. Подходът на българската страна е проактивен, позитивен, целенасочен и в посока на търсене на възможни работещи формули, посочи министърът.

Търсим възможности за това българите в Северна Македония да бъдат поставени наравно с останалите изброени народи в Конституцията на страната, отбеляза министърът. "В Конституцията на Република Северна Македония след 2001 г. българите като народност, която населява териториите на настоящата държава, не фигурират като такива. Има сърби, албанци, роми, турци, бошняци, но няма българи", посочи Стоев. По думите му поставянето на българите наравно с останалите би решило редица въпроси от екзистенциален характер.
Езикът на омразата никога не е бил свалян от дневния ред, както и въпросът за правата на човека, каза министърът. Тези теми ги дискутираме не само с македонската страна, но и с европейските партньори и им обръщаме внимание, че този език не е бъдещето на нашите отношения. Няма да позволим този език на омразата да е реалност в нашите отношения, посочи Стоев.

В отговор на въпрос външният министър посочи, че не е необходимо определянето на специален дипломат от българска страна за преговорите, защото имаме извънреден и пълномощен посланик в Скопие. От година и половина обаче Република Северна Македония няма такъв посланик в София. Нормалната дипломатическа практика предполага, когато има двустранен интерес, акредитацията на такъв човек, посочи той. "Този въпрос е поставен от българска страна. Защо не се излъчва, попитайте съответните лидери", коментира Стоев, цитиран от БТА.

Пътят за постигане на споразумение е лек и пряк, ако се махнат всички политически нюанси, отбеляза министърът. Това, което е необходимо, за да тръгне Северна Македония по този път, е политическо лидерство и осъзнаване на отговорността, която носят техните политици, каза още той.